Крали Марко
добива сила и оръжие

(казана от Иванка Огнянова, 58 г.,
село Радуй, Димитровско)

Раснал Марко, раснал, та пораснал,     1
та дораснал до седъм години     2
и излезнал телци да си пасе.     3
Изкарал ги към синьо езеро,     4
тамо слуша писък на детенце —     5
oйде Марко, де се гласно чуе,     6
виде Марко детенце у люлкя,     7
с шъпа го е водица напоил,     8
с клончета му, бре, сенкя направил     9
и Марко легна под люлкя на сенкя.     10
Ето иде Вила самодива,     11
кига виде Марка дека лежи,     12
отдалек е Марко съгледала,     13
закиньи се Марка да убие.     14
Из пелени дете проговори:     15
— Немой, мале, той ми е побратим,     16
той ми с клонче сенчица направи     17
и със шъна водица напои. —     18
Проговара Вила самодива:     19
— Он не може побратим да ти бъде,     20
дор не суче млеко самодивско. —     21
Кига Марко самодива виде,     22
рипна Марко далек да си бега.     23
Самодива не него говори:     24
— Постой, постой, маленко момченце!     25
Откъде си и отдека си ми?     26
Очеш Гюрга сестра да ти стане? —     27
Отговара Марко Кральевичи:     28
— Та я сам си от Прилепа града,     29
по име съм Марко Вълкашинов,     30
Вълкашинов Марко Кральевичи,     31
очем Гюрга сестра да ми стане. —     32
Отговара Вила самодива:     33
— Не може Гюрга сестра да си стане     34
дор не съчеш млеко самодивско. —     35
Легна Марко на гърди самодивски     36
и засука млеко самодивско,     37
суче Марко от левата гърда.     38
Проговара Вила самодива:     39
— Вала тебе, Марко Вълкашинов,     40
я подигни тоя бели камник,     41
да видиме юнак станал ли си. —     42
Марко дига тоя бели камик,     43
едва го е от земня покренал.     44
Проговара Вила самодива:     45
— Ела, Марко, още малку сисай. —     46
Марко легне на гърди самодивски     47
и засука от десната гърда,     48
суче Марко от лева, от десна,     49
па подигна тоя бели камик     50
та го върльи три сахата место.     51
Проговара Вила самодива:     52
— Стига ти е толку юначество,     53
като тебе равен юнак нема.     54
Ка се видиш, Марко, у неволя,     55
че повикаш Гюрга посестрима,     56
секо време помощ че то дава...     57
..............................
Стана Марко юнак над юнаци,     58
ала нема сабя спроти себе,     59
нито има коня спроти себе...     60
Минало се колку годин време,     61
било еднъж у света Неделя,     62
у Стамбула телялье ечали,     63
ечали са, сабя продавали,     64
остра сабя, сама що се дипли,     65
що се дипли дванаесе пъти,     66
що се вие, на сглабове крие,     67
що се вие, у пазука крие.     68
Дочула е Гюрга самодива,     69
самодива, Марку посестрима;     70
щом дочула, у Прилеп отишла     71
и на Марка Гюрга преказала:     72
— Леле, Марко, мили побратиме,     73
у Стамбул се остра сабя дава,     74
остра сабя, Марко, дипленица,     75
що се дипли дванаесе пъти,     76
що се вие, на сглабове крие,     77
що се вие, у пазука крие,     78
що си сече дървье и каменье,     79
на замани студено железо.     80
Цена ю е, Марко, яко скъпа,     81
яко скъпа — три азни дукати,     82
четвъртата сè ситни рубета. —     83
Пойде Марко на Стамбула града.     84
Ка си стигна у Некюпа града,     85
у Некюпа некюпска вдовица,     86
— кой я види, секи я залиби,     87
ем залиби, ем па я засака —     88
а вдовица никога не зима     89
дор си юнак кула не направи.     90
Сви юнаци кула направили,     91
деньем права, нощем кула пада...     92
Ка пристигна Марко Прилепчанин,     93
ка пристигна у Некюпа града     94
и си виде некюпска вдовица,     95
ка я виде — очи си остави,     96
не се сети за Стамбул да иде,     97
да си купи сабя дипленица,     98
а остана край Некюпа града,     99
да си прави кула от каменье.     100
Нече Марко с юнаци да прави,     101
сам я прави, боже сам я дзида —     102
извишил е кула нависоко,     103
ала не може Марко да доправи,     104
не му стига един бели камик,     105
не му стига, та да я завърши.     106
Па си яна тая враня коня,     107
та преплива през река Дунава,     108
та отиде у пустото Влашко,     109
там намери тоя бели камик,     110
понесе го за Некюпа града...     111
Посретна го Гюрга самодива:     112
— Бог убил те, Марко побратиме,     113
що си правиш, у Стамбул не идеш     114
да си купиш сабя дипленица?     115
Там я купи един Църни Арапин     116
и отиде у Некюпа града     117
да си земе некюпска вдовица. —     118
Ка си дочу Марко тия думи,     119
пущи камик, у Дунава падна,     120
па си стегна своя враня коня,     121
то отиде у Некюпа града.     122
Ка погледна горе на кулата,     123
тамо седи некюпска вдовица     124
и до нея Църна Арапина,     125
на шия си ръце прекърстили...     126
Ка ги виде Марко Кральевичи,     127
ка ги виде, дори им завиде —     128
наведе се, та си камик дигна,     129
та го върли със сè своя сила,     130
та удари Църна Арапина —     131
Арапина от кулата падна.     132
Извали му сабя дипленица     133
и отреза Арапската глава;     134
оплени си сабя дипленица,     135
развърте я налево, надесно,     136
та погуби некюпска вдовица     137
и погуби си добри юнаци,     138
и удари у каменна кула,     139
надве се е кула препукнала,     140
препукнала, още пререзала...     141
Па се качи коню на рамене     142
и потегльи за Прилепа града...     143

*

М. Арнаудов и др., Българско Народно Творчество,
т. 1 (София 1961), стр. 124-8.

See the discussion of this text